И раят не е рай, ако си сам...
Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан,
къде и как и колко ли сгреши,
или пък Сатаната се набърка
и имат ли днес хората души?
Издигат къщи, градове и кули,
но все са по-самотни, без мечти,
за милост и емпатия не чули,
творения са мои ли? Почти!
Тук-там по някой луд за цвят и присмех,
от множеството злобно се дели.
Различен бил, а знае ли какви сме?
Не знаел бил? Е, нека го боли!
Молитвата ми гневна е, но може
ли пред простака да склоня глава?
Пак непокорна съм, прости ми, Боже,
аз знам, че ме обичаш затова.
Че и на Теб ти писна самозвани,
месии да продават в Твоя храм
и да се кичат с гнойните Ти рани
и раят не е рай, ако си сам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
