и... себе си
Не за тебе снощи съм мислила...
Знам, че мога да те желая.
Не за тебе снощи съм плакала,
А за себе си, в знак на очакване...
Не за тебе рисувах звездите...
По мръкнало трябваше видимост.
А и знаех, че те гадая, разчитайки
тяхната слабост да светят.
Не за тебе приспивах луната
в старата, плетена кошница.
А в съня й задавах въпроси,
знаейки, че са голи, без отговор.
Не за тебе броих светлинките,
гдето плахо надничаха през прозореца.
Не за тебе предвидих съня си,
но пък там те намерих, и... себе си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
