И ще ви кажа
Минава времето, подскачайки като дете,
наместо шал увило шарена дъга
около своето вратле. Денят протяга ръст
и сянката във мене се прибра,
и стана тихо като в храм,
и чух как шепне нечия душа -
накрая на града,
отгдето почва бедността,
под моста -
протяга шепичка
дете.
И ще ви кажа -
видях как Времето
смили се,
сви се,
просълзи се
и заплака.
Свали си шарения шал.
Едно дете под моста
загърна
Времето с дъгата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados
