maikata (Мая Тинчева) maikata (Мая Тинчева)
3 202
Jun 17, 2014, 10:02 PM

И ще ви кажа

  Poetry
651 0 1

Минава времето, подскачайки като дете,

наместо шал увило шарена дъга

около своето вратле. Денят протяга ръст

и сянката във мене се прибра,

и стана тихо като в храм,

и чух как шепне нечия душа -

накрая на града,

отгдето почва бедността,

под моста -

протяга шепичка

дете.

И ще ви кажа -

видях как Времето

смили се,

сви се, 

просълзи се

и заплака.

Свали си шарения шал.

Едно дете под моста

загърна

Времето с дъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0