... И сътворихме Вечност
посветено
Със теб се търсихме с години
из светове, галактики, вселени...
Любовта не можеше да ни подмине.
Със тебе бяхме предопределени.
И беше късно, за да се разминем
и в другия да не познаем себе си,
да се докоснем, без да преоткрием
жадуваната топлина в ръцете си...
И не бе възможно да не осъзнаем,
че сърцата ни един без друг са пусти,
че сами сме неспособни да мечтаем,
че потъват в бездиханност хладните ни устни...
И щеше да е тъжно тъй да се оставим
да ни помете без жалост хорската вихрушка.
Да знаем, че сме истински, да знаем, че ни има
... щеше да е жалко, щеше да е лудост...
Затова се срещнахме. Вселенските закони
се пречупиха под натиска на свойта тежест...
А ние с теб си измечтахме с обич
... едно небе... и сътворихме Вечност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
