21.01.2009 г., 14:13

... И сътворихме Вечност

924 0 6

посветено

Със теб се търсихме с години
из светове, галактики, вселени...
Любовта не можеше да ни подмине.
Със тебе бяхме предопределени.
И беше късно, за да се разминем
и в другия да не познаем себе си,
да се докоснем, без да преоткрием
жадуваната топлина в ръцете си...
И не бе възможно да не осъзнаем,
че сърцата ни един без друг са пусти,
че сами сме неспособни да мечтаем,
че потъват в бездиханност хладните ни устни...
И щеше да е тъжно тъй да се оставим
да ни помете без жалост хорската вихрушка.
Да знаем, че сме истински, да знаем, че ни има
... щеше да е жалко, щеше да е лудост...
Затова се срещнахме. Вселенските закони
се пречупиха под натиска на свойта тежест...
А ние с теб си измечтахме с обич
... едно небе... и сътворихме Вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мммм Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...