И тази нощ те чакам,

отново там, сама в студа.

И тази нощ очаквам

да си тръгна с разбита душа...

И отново за теб мисля,

и отново проклинам света.

И се надявам да размисля,

че мога да те променя!

И очаквам да проумея,

че хората не се променят.

И очаквам да осъзная

мечтите ми колко струват!!

И ето, идваш пиян,

отново с онази усмивка,

с онези очи като блян,

от детска красива въздишка...

И забравям отново за себе си.

Ти целуваш отново до болка.

И претръпвам нежно в ръцете ти,

като наивна душа самоволка...!

И щастлива си тръгвам към вкъщи...

Не осъзнала празнотата,

че всички красиви думи

са изречени в блаженството на телата!!!