И тази нощ те чакам,
отново там, сама в студа.
И тази нощ очаквам
да си тръгна с разбита душа...
И отново за теб мисля,
и отново проклинам света.
И се надявам да размисля,
че мога да те променя!
И очаквам да проумея,
че хората не се променят.
И очаквам да осъзная
мечтите ми колко струват!!
И ето, идваш пиян,
отново с онази усмивка,
с онези очи като блян,
от детска красива въздишка...
И забравям отново за себе си.
Ти целуваш отново до болка.
И претръпвам нежно в ръцете ти,
като наивна душа самоволка...!
И щастлива си тръгвам към вкъщи...
Не осъзнала празнотата,
че всички красиви думи
са изречени в блаженството на телата!!!
© Десислава Всички права запазени