И тази нощ не мога да заспя...

И тази нощ -
не мога да заспя...
Очи отправям към небето звездно -
взирайки се дълго в гъстата мъгла.
Уви,
тежи ми на сърцето и душата тя, така -
както преспа снежна.
Уви,
попарила е сърцето и душата ми тя -
попарила ги е като слана.

И тази нощ -
не мога да заспя...
Надеждата във мене -
тихо, кротко е заспала.
Завила се е с нощната тъма,
но спи, не е избягала изцяло.
И стои там -
в мъничко кътче от моята душа,
и чака да бъде някога открита
и да се превърне в огнена дъга...