АлисънРейн
Алисън Рейн и пътят на "Рошлата"
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.
В същата година, на 15 Февруари съм родена и аз, със Слънце във Водолей, и Луна в Близнаци.
Двете ми най – любими неща в целия свят бяха да свиря на пиано и да танцувам. След изкривяване на пръстите и на двете ръце, и след тежка контузия на коляното се наложи и да спра да свиря, и да спра да танцувам. И след като не можех да правя нито едно от двете ми любими неща, трябваше да си намеря други такива.
Така и направих.
На 15 годишна възраст започнах да пиша стихове. Между завършването на гимназията, и приемането в Библиотекарския, обаче, писането ми претърпя доста сери0зна трансформация в следствие, на която се преориентирах към прозата.
Винаги съм вярвала, че хората разбират по – добре хартията, отколкото човека. И това се утвърди с времето. Обичам да пиша. Но не пиша, само защото обичам да го правя. Пиша, защото хартията ме разбира по – добре от човека. Защото доста често не знам как да обясня чувствата си, мислите си, а писането ми помага да излея всичкия хаос, който вилнее в душата ми.
„Рошлата” е точно това – сблъсъкът между шума и тишината; между светлината, и тъмнината. Книгата, която можеш да четеш за приспиване нощем (макар че по – често се среща тенденцията, в която въпросите идват след като останем на тъмно). Можеш и да разлистваш страниците й, за да се намериш. Книга, която е събрала част от вълненията на душата.
19.04.2016
Ако някой ми беше казал, че 6 години по - късно ще държа моята първа книга в ръцете си .. Нямаше да повярвам. И то не, защото не мога да мечтая.
Понякога човек има нужда от онова мъничко подбутване, което се оказва едно от най - важните неща в живота му.
Благодаря на всички, които повярвахте, защото именно вие ме направихте още по - смела в мечтите ми.
Благодаря и на онези, които с насмешка наричате редовете ми "драсканици". Вие ме правите дори по - голяма от мечтите ми.
Искрено ваша,
Винаги пътуващата и търсеща себе си рошла
❤🧡💛💚💙💜🤎🖤🤍
Автор на книгата
"Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла"
Obras seleccionadas
до болка и до издихание;
до лудост, дори до отчаяние
мой си в есента ми,
в мъглите ми ...
Беше петък вечер, любимата ми такава, в която обличах черна къса пола, черен потник с изрязано деколте и слагах любимите си обувки с висок червен ток.
И като споменах червено - петък вечер беше онази вечер, в която подчертавах тъмно кафевите си очи ...
Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.
Че няма да си купувам повече саксии.
Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.
Хлипам й с глас ...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитв ...
И от 3год., и 7месеца тя го пиеше по един и същи начин - с много любов.
Вселената ми се взриви във всичките цветове и звуци, които преобладаваха в сърце ...
