14 ene 2020, 7:49

И тебе ще загубя...

889 6 6

 

И теб ще те загубя. Начертано е.

Написано и после обяснено,

че всичко що от мен е помечтано,

е загуба на много ценно време.

А моите очи не го отмерват.

Отдавна те са просто две морета. 

Удавили стрелките в дъно черно. 

Часовника ми всъщност е сърцето. 

А то пък тъй отскоро се задъхва. 

И дишам на инат. Да му е трудно. 

Не щя така да спре, че да замлъкна, 

и онези стихове за краят да се случат. 

Значението няма да го има. 

Ти някак си така и не пристигаш. 

По-важно е с любовта, че си отивам, 

преди да можеш жив да ме обичаш... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Минала през сърцето поезия. Харесвам я!
  • Много ми хареса! Поздрав!

    И не за времето загубено боли,
    нито за нощите изстрадани,
    а за бляна, който отново се разби
    в скалата от любов неизживяна...
  • Толкова много скръб, заливаща те отвсякъде... Намери си повод за живот, Дани, и не рисувай черни краища за съдбата си! Иска ми се да прочета в скоро време и оптимистични стихове от теб! Ако слънцето го няма, измисли си го, нарисувай го и му повярвай! ❤️
  • Хубаво, Дани.
  • Винаги след прочит на твое стихотворение у мен остава някакъв послевкус... Който ми се иска да запазя и да не го обърквам с други стихове. Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...