И тебе ще загубя...
И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват.
Отдавна те са просто две морета.
Удавили стрелките в дъно черно.
Часовника ми всъщност е сърцето.
А то пък тъй отскоро се задъхва.
И дишам на инат. Да му е трудно.
Не щя така да спре, че да замлъкна,
и онези стихове за краят да се случат.
Значението няма да го има.
Ти някак си така и не пристигаш.
По-важно е с любовта, че си отивам,
преди да можеш жив да ме обичаш...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Минала през сърцето поезия. Харесвам я!
-
Много ми хареса! Поздрав!
И не за времето загубено боли,
нито за нощите изстрадани,
а за бляна, който отново се разби
в скалата от любов неизживяна... -
Толкова много скръб, заливаща те отвсякъде... Намери си повод за живот, Дани, и не рисувай черни краища за съдбата си! Иска ми се да прочета в скоро време и оптимистични стихове от теб! Ако слънцето го няма, измисли си го, нарисувай го и му повярвай! ❤️
-
Хубаво, Дани.
-
Винаги след прочит на твое стихотворение у мен остава някакъв послевкус... Който ми се иска да запазя и да не го обърквам с други стихове. Поздрав!
-
😢 😢 😢
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
