14 янв. 2020 г., 07:49

И тебе ще загубя... 

  Поэзия » Любовная, Философская
608 6 6

 

И теб ще те загубя. Начертано е.

Написано и после обяснено,

че всичко що от мен е помечтано,

е загуба на много ценно време.

А моите очи не го отмерват.

Отдавна те са просто две морета. 

Удавили стрелките в дъно черно. 

Часовника ми всъщност е сърцето. 

А то пък тъй отскоро се задъхва. 

И дишам на инат. Да му е трудно. 

Не щя така да спре, че да замлъкна, 

и онези стихове за краят да се случат. 

Значението няма да го има. 

Ти някак си така и не пристигаш. 

По-важно е с любовта, че си отивам, 

преди да можеш жив да ме обичаш... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.)

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Минала през сърцето поезия. Харесвам я!
  • Много ми хареса! Поздрав!

    И не за времето загубено боли,
    нито за нощите изстрадани,
    а за бляна, който отново се разби
    в скалата от любов неизживяна...
  • Толкова много скръб, заливаща те отвсякъде... Намери си повод за живот, Дани, и не рисувай черни краища за съдбата си! Иска ми се да прочета в скоро време и оптимистични стихове от теб! Ако слънцето го няма, измисли си го, нарисувай го и му повярвай! ❤️
  • Хубаво, Дани.
  • Винаги след прочит на твое стихотворение у мен остава някакъв послевкус... Който ми се иска да запазя и да не го обърквам с други стихове. Поздрав!
  • 😢 😢 😢
Предложения
: ??:??