12 jul 2006, 21:27

И ти си същия!

  Poesía
1.2K 0 2

Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.

Не вярвах, че и ти си като тях – другите,
с намазани до непознаваемост гримирани лица...
Поредната капка на бездънно разочарование
и измамена, заблудена от собствена суета...

Виждам  твоите насмешливи погледи
с неизказаното иронично намигане,
Самохвалство, на базата на какво е това?
Била останала единствено самотата и болката...

Така е, но не и в твоята  фалшива душа,
залъгваща се, че е различна, не в целокупността
на дъждове наводняващи, бури, гърмежи и падаща слана
върху земята, изсушена до безобразие от думите...

А сълзите ти?! Сълзи ли бяха или импровизирана игра
с теб в главността на ролята спасител, даващ обичта...
Последни думи, комбинирани с безкрайно безразличие
и ти ме излъга, а бил ли си изобщо искрен преди това?

Съмнявам се, остава чувство унизително
за слепваш парченца счупени от розови листа,
които дори не бяха истински, а част от подредеността
на живота ти, работа, проблеми, имаше и любовта...

Остана едничкото, но чисто болезнено мъчение
на спомена, когато бяхме заедно и имахме крила...
Махни се, използвай нея другата, за мен остава светлина,
макар невидима на фона на непроменена минала тъмнина...

Ще понеса и подигравките, а и обидите,
напомнящи,че сива, но кървяща бе обичта...
Типична за недорасла, наранена наивница,
такава е за теб  любимата жена... от мен... довиждане...


12.07.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...