12 jul 2006, 21:27

И ти си същия!

  Poesía
1.2K 0 2

Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.

Не вярвах, че и ти си като тях – другите,
с намазани до непознаваемост гримирани лица...
Поредната капка на бездънно разочарование
и измамена, заблудена от собствена суета...

Виждам  твоите насмешливи погледи
с неизказаното иронично намигане,
Самохвалство, на базата на какво е това?
Била останала единствено самотата и болката...

Така е, но не и в твоята  фалшива душа,
залъгваща се, че е различна, не в целокупността
на дъждове наводняващи, бури, гърмежи и падаща слана
върху земята, изсушена до безобразие от думите...

А сълзите ти?! Сълзи ли бяха или импровизирана игра
с теб в главността на ролята спасител, даващ обичта...
Последни думи, комбинирани с безкрайно безразличие
и ти ме излъга, а бил ли си изобщо искрен преди това?

Съмнявам се, остава чувство унизително
за слепваш парченца счупени от розови листа,
които дори не бяха истински, а част от подредеността
на живота ти, работа, проблеми, имаше и любовта...

Остана едничкото, но чисто болезнено мъчение
на спомена, когато бяхме заедно и имахме крила...
Махни се, използвай нея другата, за мен остава светлина,
макар невидима на фона на непроменена минала тъмнина...

Ще понеса и подигравките, а и обидите,
напомнящи,че сива, но кървяща бе обичта...
Типична за недорасла, наранена наивница,
такава е за теб  любимата жена... от мен... довиждане...


12.07.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...