18 jul 2006, 9:38

И тогава Алекзандър

  Poesía
1.1K 0 11
И тогава Алекзандър ти казах
не искам да ме будиш
но ти не ме послуша
и сега какво ще правим Алекзандър
какво ще правим сега
когато се събудих
а слънцето никакво го няма
ще мълчим ли
хей там имам някакви цигари
да пушим и да си спомняме
времето, когато бяхме красиви
а нощите ни необяснимо тръпчиви
така и така съм събудена Алекзандър
ще ти разкажа какво сънувах
всичките тези години
онзи глас дрезгав на онази жена
която пееше, че обича
и се късаха струните в съня
и плачех отчаяно
и все не достигах
онази неподвижна пасивност
а толкова исках да ме обичаш
така и така съм събудена вече
загаси си цигарата и си подай устните
мисля да те целувам Алекзандър
дори мисля нещо повече да направя
ще те разтърся Алекзандър
ще те любя
девет бала вълнение
ще издържиш ли
на мене будната
трябваше да ме послушаш Алекзандър
трябваше да ме послушаш
не трябваше да ме будиш..
но късно е вече
така и така съм събудена
да танцуваме Алекзандър
да танцуваме
онзи блус който ти обещах
с трънени венци на главите
на онзи път с камъните
и дивите гъски над нас да прелитат Алекзандър
пусни онази мелодия дрезгава
обещавам няма да плача
и прегърни ме с ръцете си нежните
и да отлитаме Алекзандър, да отлитаме..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...