18 ago 2012, 9:30

И толкова! 

  Poesía » De amor
747 0 4

 

 

 

 

 

Вървиш по все един и същи път.

Очите ти пронизват хоризонта.

Настигаш ме на някой кръстопът.

Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!

 

Събирам сили да се съживя,

да си закърпя пак онази болка.

Защото на съседен булевард

ти си щастлив без мен. И толкова!

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, браво! Много сила и категоричност носи този стих!
  • С Андромаха!
  • Въздействаща, замисляща миниатюра...
    А любовта не е ли и жертва? Когато би могла да приемеш, да разбереш и да се радваш на щастието на любимия си, дори и то да е без теб, не обичаш ли точно тогава истински?
    Харесах!
  • Това разминаване...харесах!
    Много чист стих, за съжаление рядко виждам това в сайта.
Propuestas
: ??:??