2 jul 2011, 19:12

И това е любов

  Poesía » Otra
2K 1 20
Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.

Беше дяволски трудно, затова ми хареса

да живея до смърт, до живот да умирам,
да зачевам от себе си най-жестоките песни,
да си бъда Орфей, да си бъда и лирата.

 И сега съм си аз, и съм гола и грапава,

(да съм някоя друга е зловещо безлично),
но защото посмях... ще пожъна намразване.
И това е любов. Дързостта да съм истинска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно красиво е (:
  • "И това е любов. Дързостта да съм истинска."
    Браво, Рени!
  • Ти винаги ще жънеш любов с такива грабващи ни стихове,Реничка!
    Къде ли е твоят връх, знам, че има още много да растеш,талантът ти избуява и ще е трудно дори с поглед да го достигне човек!
  • Браво!!!
  • Само туй е любов- дързостта да си Истиски
    и защото посмя -затова те обичат,
    затова си звезда- от небето надничаща,
    озаряваш нощта и оставаш си Личност.

    "Да си бъда Орфей, да си бъда и лирата"-
    Дефинираш с финес най- бруталната Истина-
    Да живеем до смърт, доживот да умираме,
    не е лесно, но тъй Бог с Душите ни свири...




Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...