2.07.2011 г., 19:12

И това е любов

2K 1 20
Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.

Беше дяволски трудно, затова ми хареса

да живея до смърт, до живот да умирам,
да зачевам от себе си най-жестоките песни,
да си бъда Орфей, да си бъда и лирата.

 И сега съм си аз, и съм гола и грапава,

(да съм някоя друга е зловещо безлично),
но защото посмях... ще пожъна намразване.
И това е любов. Дързостта да съм истинска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно красиво е (:
  • "И това е любов. Дързостта да съм истинска."
    Браво, Рени!
  • Ти винаги ще жънеш любов с такива грабващи ни стихове,Реничка!
    Къде ли е твоят връх, знам, че има още много да растеш,талантът ти избуява и ще е трудно дори с поглед да го достигне човек!
  • Браво!!!
  • Само туй е любов- дързостта да си Истиски
    и защото посмя -затова те обичат,
    затова си звезда- от небето надничаща,
    озаряваш нощта и оставаш си Личност.

    "Да си бъда Орфей, да си бъда и лирата"-
    Дефинираш с финес най- бруталната Истина-
    Да живеем до смърт, доживот да умираме,
    не е лесно, но тъй Бог с Душите ни свири...




Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...