Rosica (Росица Иванова)
93 354
23 dic 2007, 8:55

И Тя дойде... 

  Poesía
855 0 3
Погледнах... и видях я,
подпряла се на студената стена,
стои облечена в черно
и чака поредната душа.

Очите й - две огнени кълбета,
от устата й излиза хлад,
в косите вплела диадема -
черна съскаща змия.

В ръката си - държи косата,
а в другата бездънната торба.
Там стои и чака,
чака последната въздишка на нощта.

Аз дълго гледах я,
а тя ми се усмихваше -
изгнили зъбите бяха в нейната уста...
И през усмивка тя прошепваше:
"За теб дошла съм, за твоята душа!"

Последен дъх... и всичко си отиде...
Смъртта прие ме сред своите деца...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защото това е част от живота и колкото и да не ни се иска, рано или късно идва и при нас...
  • Много хубав стих, но защо за това... !!!
    Поздравления!!!
  • защо? защо си толкова добра да я приемаш!
    Веднага да я изгониш! със усмивка и жажда за живот.
    с много обич за теб, усмихни се, мила, Росица.
Propuestas
: ??:??