И Тя дойде...
Погледнах... и видях я,
подпряла се на студената стена,
стои облечена в черно
и чака поредната душа.
Очите й - две огнени кълбета,
от устата й излиза хлад,
в косите вплела диадема -
черна съскаща змия.
В ръката си - държи косата,
а в другата бездънната торба.
Там стои и чака,
чака последната въздишка на нощта.
Аз дълго гледах я,
а тя ми се усмихваше -
изгнили зъбите бяха в нейната уста...
И през усмивка тя прошепваше:
"За теб дошла съм, за твоята душа!"
Последен дъх... и всичко си отиде...
Смъртта прие ме сред своите деца...
подпряла се на студената стена,
стои облечена в черно
и чака поредната душа.
Очите й - две огнени кълбета,
от устата й излиза хлад,
в косите вплела диадема -
черна съскаща змия.
В ръката си - държи косата,
а в другата бездънната торба.
Там стои и чака,
чака последната въздишка на нощта.
Аз дълго гледах я,
а тя ми се усмихваше -
изгнили зъбите бяха в нейната уста...
И през усмивка тя прошепваше:
"За теб дошла съм, за твоята душа!"
Последен дъх... и всичко си отиде...
Смъртта прие ме сред своите деца...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
