И влязох в божествена молитва
Lycki & Mojsei
-Стоях и гледах от далече,
дали все някога ще се решиш.
но ето, че сърцето ти понечи
за мен с любов да зашептиш.
-Защо остана ти далече,
когато ме видя, че страдам,
но ето те, до мен си вече
и няма повече да падам.
Сърцето ми започна да шепти,
а ти ми искаш обяснение -
кажи позицията си ти:
у мен взривява възхищение.
-И няма нищо по прекрасно
от туй да чуя твоя глас,
защото в дните ми - ужасно,
без теб, изстрадах - всеки час.
-Съгласна съм и казвам гласно:
съдбата беше ни нелепа -
и днес живееме опасно,
но стискам здраво твойта шепа
и с тебе нека да грешим,
да газим през натрупала се кал,
но туй, което заедно решим,
не ще да буди в душите жал.
-Но някаква нелепа мисъл
се киска в моето лице,
че животът ми невесел
изнизва се без жал, тече...
-След време на раздяла - тъй ужасно,
подвластно на стихия и умора,
сега твориме съществуване прекрасно,
в приятелство с други хора,
защото то към всичките е зов,
тъй както прозвуча у мен -
да тръгнем в пътя на любов,
рушейки историческия плен.
-Какво остана в тази рана
незасегнато, което да ти дам?
Една голяма черна яма
е сърцето ми без топлата ти длан.
-До скоро беше ти засегнат…
Не исках аз пред тебе да се мярна -
не бе от мене пренебрегнат,
а аз оставах неизменно вярна.
Сърцето взе да ме разпитва -
волята започна да притиска
и влязох в божествена молитва,
която тебе мили, иска.
-Но ето, че към теб пристъпвам
опиянен от твоята молба,
душата си от тъмнина измъквам
и поемам твоята ръка.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Един от похватите на злонамереността е да измъква изрази от контекста, както тук е направено и затова цитирам целия куплет:
"Сърцето ми започна да шепти,
а ти ми искаш обяснение -
кажи позицията си ти:
у мен взривява възхищение."
От този куплет са измъкнати последните два стиха, което доказва преднамереност! -
Здрвейте Мария,Дими и Христо!Благодаря ви за коментарите!
Благодаря специално и на Мон за поправката,без чиято помощ едва, ли бих забелязала тази грешка. -
Здравей, Христо!
Посочвош важен момент на творческия процес.
Поздрав! -
Поздрави за стиха!!!
Личи си разликата в стила на писане, но това прави стиха още по-хубав!!! -
Браво на дуета, аплодирам ви!
-
Здравейте и от мен!
Благодаря ви за коментарите!
Поздрав! -
Споделената любов е дар неземен!
В стиховете свои искам все да е така.
И с обичта,която двама ви събрала е,
пожелавам:
Нека да пребъде в дните след това!
Поздрави!
-
Здравейте!
В този текст с Росица сме с разменени роли: тя изследва и, според мен, не много успешно, мъжката душевност, а аз - женската.
Логическото ядро на текста е изведено като заглавие на творбата.
Текстът разкрива логиката на един жесток процес на вътрешна борба, който става възможен само и единствено чрез озарението на споделената любов!
Поздрави! -
-Какво остана в тази рана
незасегнато, което да ти дам?
Една голяма черна яма
е сърцето ми без топлата ти длан.
Хареса ми стиха ви. Особено цитирания куплет, който за мен е ядрото. Поздравления.
-
Стиха харесах,прекрасни думи.
Усещам пулс и извор на живот.
Приятелство,о ти ела,и дай ми
още сила,вдъхни ми смисъл нов.
Поздрав и усмивка. -
Много нежно! Поздравления!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
рушейки историческия плен" е съдържателна логическа конструкция, сочеща новите възможности на днешния ден, но и нещо друго - неуспешния опит за критична бележка поради очевидно неразбиране. В такива случаи се води диалог.