И влязох в божествена молитва
Lycki & Mojsei
-Стоях и гледах от далече,
дали все някога ще се решиш.
но ето, че сърцето ти понечи
за мен с любов да зашептиш.
-Защо остана ти далече,
когато ме видя, че страдам,
но ето те, до мен си вече
и няма повече да падам.
Сърцето ми започна да шепти,
а ти ми искаш обяснение -
кажи позицията си ти:
у мен взривява възхищение.
-И няма нищо по прекрасно
от туй да чуя твоя глас,
защото в дните ми - ужасно,
без теб, изстрадах - всеки час.
-Съгласна съм и казвам гласно:
съдбата беше ни нелепа -
и днес живееме опасно,
но стискам здраво твойта шепа
и с тебе нека да грешим,
да газим през натрупала се кал,
но туй, което заедно решим,
не ще да буди в душите жал.
-Но някаква нелепа мисъл
се киска в моето лице,
че животът ми невесел
изнизва се без жал, тече...
-След време на раздяла - тъй ужасно,
подвластно на стихия и умора,
сега твориме съществуване прекрасно,
в приятелство с други хора,
защото то към всичките е зов,
тъй както прозвуча у мен -
да тръгнем в пътя на любов,
рушейки историческия плен.
-Какво остана в тази рана
незасегнато, което да ти дам?
Една голяма черна яма
е сърцето ми без топлата ти длан.
-До скоро беше ти засегнат…
Не исках аз пред тебе да се мярна -
не бе от мене пренебрегнат,
а аз оставах неизменно вярна.
Сърцето взе да ме разпитва -
волята започна да притиска
и влязох в божествена молитва,
която тебе мили, иска.
-Но ето, че към теб пристъпвам
опиянен от твоята молба,
душата си от тъмнина измъквам
и поемам твоята ръка.
© Росица Петрова All rights reserved.
