И все още те обичам

3 ago 2013, 22:42

Poesía » De amor

794 1 2

Как иска ми се да умра,
но вътрешно аз вече съм умряла...
Как иска ми се в огъня да изгоря,
но душата ми отдавна там изгаря.

Лута се из мисли моето сърце,
а погледът ми сякаш спрял е натъжен
и пустинна е усмивката на моето лице,
светът потънал сякаш е във мрак студен.

Безмълвно плачат моите очи,

нямам думи - всички бавно си заминаха,

споменът за теб по-силно ми горчи,

надежди - всичките плахо застинаха.

Днес съм тук и там,

все някъде - всъщност има ли значение,

боли както розата във мека длан

забива си бодлите... и кръв тече от мойте вени.

Обичах те, а днес боли, но ще призная -

обичах те, плахо, тихо, но безкрайно,

обичах те и може би това остава ми накрая,

обичах те и все още те обичам, та дори да е банално.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

E-06 (Елизабет Годжеманова)

2013-08-08T01:29:05+03:00

Любовта е трудна не всеки я владее и понякога тя кара от очите река да се лее..Много красиви стихове! Поздравления..ще се радвам да изкажеш мнение за поезията ми..
krchernev (Красимир Чернев)

2013-08-03T23:28:48+03:00

Тих драматизъм!Несподелена любов - плаха,но безкрайна?
Аз ти желая любопитство - какво ли щастие ще дойде занапред?!