Aug 3, 2013, 10:42 PM

И все още те обичам 

  Poetry » Love
779 1 2

Как иска ми се да умра,
но вътрешно аз вече съм умряла...
Как иска ми се в огъня да изгоря,
но душата ми отдавна там изгаря.

 


Лута се из мисли моето сърце,
а погледът ми сякаш спрял е натъжен
и пустинна е усмивката на моето лице,
светът потънал сякаш е във мрак студен.

 

 

Безмълвно плачат моите очи,

нямам думи - всички бавно си заминаха,

споменът за теб по-силно ми горчи,

надежди - всичките плахо застинаха.

 

 

Днес съм тук и там,

все някъде - всъщност има ли значение,

боли както розата във мека длан

забива си бодлите... и кръв тече от мойте вени.

 

 

Обичах те, а днес боли, но ще призная -

обичах те, плахо, тихо, но безкрайно,

обичах те и може би това остава ми накрая,

обичах те и все още те обичам, та дори да е банално.

© Радостина Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любовта е трудна не всеки я владее и понякога тя кара от очите река да се лее..Много красиви стихове! Поздравления..ще се радвам да изкажеш мнение за поезията ми..
  • Тих драматизъм!Несподелена любов - плаха,но безкрайна?
    Аз ти желая любопитство - какво ли щастие ще дойде занапред?!
Random works
: ??:??