И все още те обичам
Как иска ми се да умра,
но вътрешно аз вече съм умряла...
Как иска ми се в огъня да изгоря,
но душата ми отдавна там изгаря.
Лута се из мисли моето сърце,
а погледът ми сякаш спрял е натъжен
и пустинна е усмивката на моето лице,
светът потънал сякаш е във мрак студен.
Безмълвно плачат моите очи,
нямам думи - всички бавно си заминаха,
споменът за теб по-силно ми горчи,
надежди - всичките плахо застинаха.
Днес съм тук и там,
все някъде - всъщност има ли значение,
боли както розата във мека длан
забива си бодлите... и кръв тече от мойте вени.
Обичах те, а днес боли, но ще призная -
обичах те, плахо, тихо, но безкрайно,
обичах те и може би това остава ми накрая,
обичах те и все още те обичам, та дори да е банално.
© Радостина Димитрова All rights reserved.
Поздравления..ще се радвам да изкажеш мнение за поезията ми..
