7 ago 2012, 15:32

И все пътувам...

  Poesía » Otra
633 0 0

И все пътувам с лодката живот
към онзи бряг мечтан -
брегът на тъй жадувана Любов.
Преминах бури и вълнения,
оцелявах от подводни течения,
в ледници замръзвах не веднъж,
но все греба... не спирам,
дори да е със сетни сили...
Понякога го виждам в далечината,
впрягам всичките си сили
да го достигна...
когато съм почти до него... О, Богове!
Бързала съм към една илюзия,
призрачна измама,
която от толкова плуване
сама съм създала,
а то - нищо няма... пустош...

един безкраен и студен океан
и една рухнала надежда за бряг.
Проронвам сълзица, почивам си малко
и пак поемам по курса Любов.
И няма да спра... Ако спра,
ще бъда съвсем сама и изгубена
в океана живот... без мечти,
без светлина,
без никаква надежда за сбъдване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...