7 ago 2012, 15:32

И все пътувам...

  Poesía » Otra
637 0 0

И все пътувам с лодката живот
към онзи бряг мечтан -
брегът на тъй жадувана Любов.
Преминах бури и вълнения,
оцелявах от подводни течения,
в ледници замръзвах не веднъж,
но все греба... не спирам,
дори да е със сетни сили...
Понякога го виждам в далечината,
впрягам всичките си сили
да го достигна...
когато съм почти до него... О, Богове!
Бързала съм към една илюзия,
призрачна измама,
която от толкова плуване
сама съм създала,
а то - нищо няма... пустош...

един безкраен и студен океан
и една рухнала надежда за бряг.
Проронвам сълзица, почивам си малко
и пак поемам по курса Любов.
И няма да спра... Ако спра,
ще бъда съвсем сама и изгубена
в океана живот... без мечти,
без светлина,
без никаква надежда за сбъдване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...