7 авг. 2012 г., 15:32

И все пътувам... 

  Поэзия » Другая
486 0 0

И все пътувам с лодката живот
към онзи бряг мечтан -
брегът на тъй жадувана Любов.
Преминах бури и вълнения,
оцелявах от подводни течения,
в ледници замръзвах не веднъж,
но все греба... не спирам,
дори да е със сетни сили...
Понякога го виждам в далечината,
впрягам всичките си сили
да го достигна...
когато съм почти до него... О, Богове!
Бързала съм към една илюзия,
призрачна измама,
която от толкова плуване
сама съм създала,
а то - нищо няма... пустош...

един безкраен и студен океан
и една рухнала надежда за бряг.
Проронвам сълзица, почивам си малко
и пак поемам по курса Любов.
И няма да спра... Ако спра,
ще бъда съвсем сама и изгубена
в океана живот... без мечти,
без светлина,
без никаква надежда за сбъдване.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??