И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш.
Преди теб наредени във безветрие щуро
имат същата роля още трийсет и шест...
Всички чакат еднакво... И еднакво се молят,
със ръка на сърцето невиновни почти...
Тази вещица гадна - и съдба, и неволя,
с един черен конец свързва всички мечти.
За да тръгне в часовника времето тромаво,
трябва други стрелки да попаднат в капан...
Тази вещица гадна - и съдба, и неволя,
прави списък и просто те кара да чакаш...
Тази роля е трудна... За онези на дъното
в костенурки превърнати са часовете...
Ще се скъса конецът - един ще е първи
във един омагьосан и черен късмет...
Всички други отново (Докога? Докогато...)
пасианса отново и отново редят...
Както в руска рулетка – смъртта е приятел
и във черното дуло надежди цъфтят...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Хубав стих!