svetlamila (Светла)
65 151
3 dic 2013, 21:34

И заваля... 

  Poesía » Otra
1118 0 4

Полулудата запали
всички кораби, лодки,
брегове.
И заваля оловносив дъжд.
Един мъж-простак
се влюби в нея.
Тя го изяде
за закуска, обяд
и вечеря.
Звездите бяха строги,
полулудата се
страхуваше от лунни,
романтични нощи,
от тяхната надменност.
Но все пак
си мислеше,
че истината е
в мекото бельо,
истината е в сухото вино.
Тя искаше да се превърне
в черен гълъб,
бял гълъб,
древен замък,
за да забрави
реалните неща.
В съседен апартамент
пиеха кафе "Tchibo",
от друга планета
се чуваше песен
на Танита Тикарам.
Полулудата попита себе си:
Защо съм безсърдечна
и защо вали оловносив сняг?

© Светла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твоите цветове...
    Просто си представям цветовете на думите ти...
  • Трудносмилаема поезия,а? Не, просто я разбираме ние-полу,или съвсем лудите.
  • Солидарна с Ена!Ти се четеш трудно и по няколко пъти, защото си уникална и със неподражаем стил!
  • Трудно за преглъщане... не може наведнаж.
    Това се чете многократно.
    Яко закодирано!!!
Propuestas
: ??:??