И заваля...
Полулудата запали
всички кораби, лодки,
брегове.
И заваля оловносив дъжд.
Един мъж-простак
се влюби в нея.
Тя го изяде
за закуска, обяд
и вечеря.
Звездите бяха строги,
полулудата се
страхуваше от лунни,
романтични нощи,
от тяхната надменност.
Но все пак
си мислеше,
че истината е
в мекото бельо,
истината е в сухото вино.
Тя искаше да се превърне
в черен гълъб,
бял гълъб,
древен замък,
за да забрави
реалните неща.
В съседен апартамент
пиеха кафе "Tchibo",
от друга планета
се чуваше песен
на Танита Тикарам.
Полулудата попита себе си:
Защо съм безсърдечна
и защо вали оловносив сняг?
© Светла All rights reserved.
