Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
20 abr 2006, 14:00

Идеологическо

  Poesía
899 0 6
Колко струва вярата, когато
корените са в отровна почва,
соковете живи на земята
са заразни и еднопосочни...
Много ли!... Или пък шепа трици
напоени със боя червена,
или трийсет сребърни парици
за децата, още неродени.

Написано през 1987 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Замислящ стих, Весан!!!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    За съжаление, Вестине, отровната зараза на червената боя, вече просмукана с турско синьо е обагрила всичко в живота ни!
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Шепа трици, напоени със боя червена, Весан...
    Поздрав!!!
  • dolly (Доли)
    dolly (Доли)
    Страхотно е, точно отразява времето, за което е писано.
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Когато корените и са в отровна почва няма вяра Васан.
    Ако има макар и малко струва скъпо,защото малкото вяра в отровна почва запазена си е чисто богатство.
    Това ли искаше да кажеш или аз нещо пропускам и ми се разминава.
    Никога не пиша коментар от куртоазия, ако не съм прочела стиха няколко пъти и не съм го осмислила.Незная дали си поет, но ми харесва написаното от теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0