20 апр. 2006 г., 14:00

Идеологическо

900 0 6
Колко струва вярата, когато
корените са в отровна почва,
соковете живи на земята
са заразни и еднопосочни...
Много ли!... Или пък шепа трици
напоени със боя червена,
или трийсет сребърни парици
за децата, още неродени.

Написано през 1987 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замислящ стих, Весан!!!
  • За съжаление, Вестине, отровната зараза на червената боя, вече просмукана с турско синьо е обагрила всичко в живота ни!
  • Шепа трици, напоени със боя червена, Весан...
    Поздрав!!!
  • Страхотно е, точно отразява времето, за което е писано.
  • Когато корените и са в отровна почва няма вяра Васан.
    Ако има макар и малко струва скъпо,защото малкото вяра в отровна почва запазена си е чисто богатство.
    Това ли искаше да кажеш или аз нещо пропускам и ми се разминава.
    Никога не пиша коментар от куртоазия, ако не съм прочела стиха няколко пъти и не съм го осмислила.Незная дали си поет, но ми харесва написаното от теб!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....