Идилия
Побелели от ядове са косите им –
двама старци, деца си отгледали,
изкривени от времето и отритнати
даже от собствените си синове.
Не поискали никаква помощ
от децата, големи мъже,
просто искали те да ги видят
и със внуци да играят и те.
И забравили наште богатири
как баща им ги изучи и купил им вили,
всичко що душа им искаше го имаха
и коли, имоти си избираха.
А минаха години и старците умряха,
сега пък техните синове
току дойдоха в родната им стряха
да изживеят своята съдба на ....уроде.
Сами тез двама братя се пропили
и всичките им бащини имоти разпродали,
накрая им останала родната къщурка,
харизали я на... кръчмаря за ракията.
И вече нямат бащин дом ни стряха
ни пък децата им ги искат у Софията
така един въз друг пиели...
и бащината, пък и майчината мъка осъзнели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
Поздрави!