Идилията ме плаши
Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте,
жалко е, но трябва, от страната Бягайте.
Един народ - едни окови носим,
гладни, жадни ходим боси, просим.
Бабата плаче, че внучето го няма,
пише от чужбина - а тя сама стои си.
Сама в мизерията - но обича страната,
сама, не вижда нищо, че запотени са очилата.
Годините минават, все по-страшно е,
селата запустяват, все по-прашно е.
Как да живеем, да станем апаши,
българино братко, идилията ме плаши!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослав Луджов Todos los derechos reservados
