От малък още не обичам
гугутките  да са при мен.
Те сякаш клона ми отсичат,
от тях се чувствам унизен ...

Щом птичките край мен загукат,
те ме накарват да тъжа.
Нещата с белите конци се пукат.
И аз на място не тъжа!

Навярно е досадно нещо,
но е от мойте детски дни...
Това стои във мен горещо
и в мене ще се съхрани!

Защо е тъй и аз не зная.
Не мога да си обясня.
Опитвам се да го изправя
или поне да го стесня!

Да, птичките не са ми криви.
Но с тях не мога да дружа...
Макар да са така красиви -
аз в двора заден ги държа.

Аз цял живот това ще нося...
Проблемите ми, ще ли спрат!?
От тях ли прошка да изпрося?
И кой ли ще ми я даде!

За вас това е дребна тема,
но пък за мен това не е.
В мен всяко чувство място има,
с туй мойта същност се кове!

  11.09.2011 г.  с. Драгойново