10 dic 2013, 22:43

Идва време, когато

  Poesía » Otra
554 0 0

Идва време, когато луната угасва,
светлината в тъмнина прераства.
Дълбоката рана безмилостно се разраства,
а детето, живяло в нас, пораства.

Идва време, когато е трудно да заспиш,
идва време, когато нещо трябва да промениш.
Злобни гласове шептят в главата,
злобни гласове определят хода на съдбата.

Идва време, когато сам в ъгъла оставаш
и същността си неусетно почваш да забравяш.
Кървави пирони от тъга 
приковавали са скитническата душа.

Но идва време, когато човешката любов надделява
и доброто от бездната на страха те спасява.
Протегни ръце към мен,
обещавам, моят свят няма да е толкова студен.
От живота няма да си изморен,
присъединиш ли се към света сплoтен.

Идва време, когато избираш свободата,
на живота вече разбираш ли цената?
Идва време, когато духът с тялото е в хармония 
и започваш да пееш славна симфония.
Ръце разтвори и до щастието се добери.
Кротко очи затвори и със сърце доброто усети.
Тогава правилния път с лекота провърви.

Потопи се в прегъдките на тайната пеперуда,
не всичко трябва да е по принуда.
Отвори сърцето си за светлината,
усмихни се заедно с децата.
Усещаш ли щастието в душата?
Усещаш ли в сърцето топлината?
Усещаш ли на вечния мир аромата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...