Идва време, когато луната угасва,
светлината в тъмнина прераства.
Дълбоката рана безмилостно се разраства,
а детето, живяло в нас, пораства.
Идва време, когато е трудно да заспиш,
идва време, когато нещо трябва да промениш.
Злобни гласове шептят в главата,
злобни гласове определят хода на съдбата.
Идва време, когато сам в ъгъла оставаш
и същността си неусетно почваш да забравяш.
Кървави пирони от тъга
приковавали са скитническата душа.
Но идва време, когато човешката любов надделява
и доброто от бездната на страха те спасява.
Протегни ръце към мен,
обещавам, моят свят няма да е толкова студен.
От живота няма да си изморен,
присъединиш ли се към света сплoтен.
Идва време, когато избираш свободата,
на живота вече разбираш ли цената?
Идва време, когато духът с тялото е в хармония
и започваш да пееш славна симфония.
Ръце разтвори и до щастието се добери.
Кротко очи затвори и със сърце доброто усети.
Тогава правилния път с лекота провърви.
Потопи се в прегъдките на тайната пеперуда,
не всичко трябва да е по принуда.
Отвори сърцето си за светлината,
усмихни се заедно с децата.
Усещаш ли щастието в душата?
Усещаш ли в сърцето топлината?
Усещаш ли на вечния мир аромата?
© Надежда Йотова Все права защищены