Аз идвам в съня ти неспокоен,
повикана от твоя мислен зов,
и образът ми, във въздуха разтворен,
изпълва с нежност твойта нощ.
С ефирна дреха тихо ме обличаш,
изплетена от звездна светлина,
и с устните си сякаш накити ми кичиш,
наричайки ме с нежни имена.
И твоята ръка в мойта вплиташ,
извикваш топла приливна вълна
и нежно в танци ме увличаш,
под взора на мълчаливата луна.
Но в своя край нощта притихва,
бледнеят образи, сънувани мечти,
но топлината от съня не стихва,
подсказва ти, ела и с обич ме вземи.
© Сеси Todos los derechos reservados