5 mar 2007, 10:58

ИДВАТ 

  Poesía
480 0 2
     ИДВАТ


Идват ненаситени тръпни минути
със зрима собствена слята история,
в които леденото, вярвам, ще се срути,
а огънят ще завоюва нова територия.

Това е новото ми тленно състояние,
родено от упорство и съпротивление.
И полза никаква от закъсняло разкаяние –
ти опиум си и желано пристрастение.

Със всяка гореща победа изстрадана,
все по-безсилна и тиха напускам боя.
Колкото повече бягам от тебе и раните,
толкова чувствам се окрилена и твоя.

Ти се усмихваш невинно, а вечното,
дето все искам да нямам, да давам...
и отвъд непознатото среща ни –
затова и света, в светлина, подарявам!


02 - 03.03.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??