5 mar 2007, 10:58

ИДВАТ

  Poesía
630 0 2
     ИДВАТ


Идват ненаситени тръпни минути
със зрима собствена слята история,
в които леденото, вярвам, ще се срути,
а огънят ще завоюва нова територия.

Това е новото ми тленно състояние,
родено от упорство и съпротивление.
И полза никаква от закъсняло разкаяние –
ти опиум си и желано пристрастение.

Със всяка гореща победа изстрадана,
все по-безсилна и тиха напускам боя.
Колкото повече бягам от тебе и раните,
толкова чувствам се окрилена и твоя.

Ти се усмихваш невинно, а вечното,
дето все искам да нямам, да давам...
и отвъд непознатото среща ни –
затова и света, в светлина, подарявам!


02 - 03.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....