5 мар. 2007 г., 10:58

ИДВАТ

636 0 2
     ИДВАТ


Идват ненаситени тръпни минути
със зрима собствена слята история,
в които леденото, вярвам, ще се срути,
а огънят ще завоюва нова територия.

Това е новото ми тленно състояние,
родено от упорство и съпротивление.
И полза никаква от закъсняло разкаяние –
ти опиум си и желано пристрастение.

Със всяка гореща победа изстрадана,
все по-безсилна и тиха напускам боя.
Колкото повече бягам от тебе и раните,
толкова чувствам се окрилена и твоя.

Ти се усмихваш невинно, а вечното,
дето все искам да нямам, да давам...
и отвъд непознатото среща ни –
затова и света, в светлина, подарявам!


02 - 03.03.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...