5 мар. 2007 г., 10:58

ИДВАТ

634 0 2
     ИДВАТ


Идват ненаситени тръпни минути
със зрима собствена слята история,
в които леденото, вярвам, ще се срути,
а огънят ще завоюва нова територия.

Това е новото ми тленно състояние,
родено от упорство и съпротивление.
И полза никаква от закъсняло разкаяние –
ти опиум си и желано пристрастение.

Със всяка гореща победа изстрадана,
все по-безсилна и тиха напускам боя.
Колкото повече бягам от тебе и раните,
толкова чувствам се окрилена и твоя.

Ти се усмихваш невинно, а вечното,
дето все искам да нямам, да давам...
и отвъд непознатото среща ни –
затова и света, в светлина, подарявам!


02 - 03.03.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...