Светулка се в косите ми заплете,
щурче в житата тихчко запя,
венец дари ми малко синьо цвете.
Нощес съм най-богата на света.
Елен в копитце сбира ми водица,
със нея ме измива от калта.
Перце дарява всяка нощна птица.
И совите съшиват ми крила.
Игличките на всички таралежи,
сърцето ми закърпват – бод след бод.
Вечерницата пътя ми бележи.
Нов ден е утре. Моя нов живот....
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados