Светулка се в косите ми заплете,
щурче в житата тихчко запя,
венец дари ми малко синьо цвете.
Нощес съм най-богата на света.
Елен в копитце сбира ми водица,
със нея ме измива от калта.
Перце дарява всяка нощна птица.
И совите съшиват ми крила.
Игличките на всички таралежи,
сърцето ми закърпват – бод след бод.
Вечерницата пътя ми бележи.
Нов ден е утре. Моя нов живот....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
