24 abr 2022, 8:31

Игра

  Poesía » Otra
679 0 0

Пускам те, за да те срещна пак,

когато слънцето изгрее,

когато лъч надежда, а не мрак 

в деня ни нов живот налее.

Тогава няма да крещя, 

срещу ръцете властни на съдбата,

която без да трепне днес успя

да раздели животите ни-двата.

Прекърши гневно топлите нозе,

постави и на колене земята 

от мене любовта отне 

аз обеднях, ти стана ли богата?

Любовта ми е безгласна пешка

местена в дъската ни шахматна, 

аз без фигура съм-черна грешка 

придвижвана в посока непонятна.

Безсмислено, съдбовната игра

играх, но с ясен победител,

дори и неуморният играч

превърна се в зрител.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...