24.04.2022 г., 8:31

Игра

674 0 0

Пускам те, за да те срещна пак,

когато слънцето изгрее,

когато лъч надежда, а не мрак 

в деня ни нов живот налее.

Тогава няма да крещя, 

срещу ръцете властни на съдбата,

която без да трепне днес успя

да раздели животите ни-двата.

Прекърши гневно топлите нозе,

постави и на колене земята 

от мене любовта отне 

аз обеднях, ти стана ли богата?

Любовта ми е безгласна пешка

местена в дъската ни шахматна, 

аз без фигура съм-черна грешка 

придвижвана в посока непонятна.

Безсмислено, съдбовната игра

играх, но с ясен победител,

дори и неуморният играч

превърна се в зрител.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...