Ти си бриз от любовни силуети,
но моменти на сгушени тела
се доближават в хармония
на игра и любов.
Всичко е толкова просто,
недосигаемо и нежно.
О, игра моя и нежна обич,
сгушени един в друг -
премръзнали от разстояние.
Тихо е!
Мракът плахо докосва алените ми бузи,
но всичко е толкова хубаво.
Аз ли бях виновна или не ме разбра,
а само с дух на сълзии,
сгушени мисли един към друг
и изречените думи се докоснаха,
но ти остана в моята дива хармония.
© Десислава Танева Todos los derechos reservados