Игра на стихиите
С мисълта за тебе аз заспивам,
с надежда да те срещна се събуждам,
във всеки друг аз тебе виждам,
за твоя глас нервно се ослушвам.
Нетърпелива тръпна да те видя,
за части от секундата дори,
за да мога пак да те сънувам-
теб и изпепеляващите ти очи.
Очи,които ме опустошават,
и мисълта за тях не ми дава мира.
Очи,които трудно се забравят
и любовта към тях така и не умира!
Миг без теб е цяла вечност-
прах от вятъра пустинен носен,
а вечност с теб е кратък миг-
минаващ бързо облак буреносен.
И животът е като пясъчен часовник,
чиито песъчинки нямат край,
а времето е мой любовник-
сводник в любовния ни рай..
Разделя ни и ни събира,
играе си с нашите съдби,
но любовта е все тъй жива,
и вечно в сърцата ще гори!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Павозова Todos los derechos reservados
