7 oct 2009, 17:04

Игра на светлината

  Poesía » Otra
561 0 2

Сенките на полумрака

се преплитат в мойте длани.

Линии съдбовни крият,

пътища предначертани.

Образи рисуват тихо,

минали или сегашни,

но не ми издават нищо

за нещата предстоящи.

Миналото го оставих,

но от него се поучих.

Днес се нося като песен - 

всичко просто си се случва.

Бъдещето си гадая

по игра на светлината -

мятаща се, дива, луда...

и напълно непозната.

Не улавям този смисъл, 

но и спирам да гадая.

Ако просто ми е писано,

в мрака ще изгрее Раят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...