7 oct 2009, 17:04

Игра на светлината

  Poesía » Otra
562 0 2

Сенките на полумрака

се преплитат в мойте длани.

Линии съдбовни крият,

пътища предначертани.

Образи рисуват тихо,

минали или сегашни,

но не ми издават нищо

за нещата предстоящи.

Миналото го оставих,

но от него се поучих.

Днес се нося като песен - 

всичко просто си се случва.

Бъдещето си гадая

по игра на светлината -

мятаща се, дива, луда...

и напълно непозната.

Не улавям този смисъл, 

но и спирам да гадая.

Ако просто ми е писано,

в мрака ще изгрее Раят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...