Игра на светлината
Сенките на полумрака
се преплитат в мойте длани.
Линии съдбовни крият,
пътища предначертани.
Образи рисуват тихо,
минали или сегашни,
но не ми издават нищо
за нещата предстоящи.
Миналото го оставих,
но от него се поучих.
Днес се нося като песен -
всичко просто си се случва.
Бъдещето си гадая
по игра на светлината -
мятаща се, дива, луда...
и напълно непозната.
Не улавям този смисъл,
но и спирам да гадая.
Ако просто ми е писано,
в мрака ще изгрее Раят.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
