16 ago 2005, 13:04

Игричка

  Poesía
898 0 3
Съдбата все играе
безкрайната игричка,
какво ще стане знае
със всекиго... и всичко.
За миг събира двама,
а после прави вечност
с комедии и драма,
с престорена човечност.
Усмихва ни се мило,
с раздяла ни удари
и трябва много сила
това да се забрави.
Но червейче в душата
се смее иронично,
в очите на съдбата
говори неприлично.
Безгрижно то нехае
за нейните игрички,
в легло-земя то знае
как се събират всички.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
    Нека и в дъждовната вечер да сте усмихнати
  • ЧРД и от мен!Желая ти все така хубаво да пишеш и да се сбъдне това,което желаеш най-силно
  • Дaik, Честит Рожден Ден!
    Бъди жив и здрав...!
    Много усмивки и приятни изненадки днес!


    Да съдбата си играе своите игрички
    със сърцето да сме здрави и чисти!!!

    Поздрави!!!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...