5 dic 2009, 0:56

Игричка

  Poesía » Otra
628 0 5

 

 

Искаш ли ме?  
Вземи ме!  
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!  
Не забравяй!  
Погледни ме!  
И, ако нажежиш се...   
целуни ме!  
Ще разгоря пожара!  
Люби ме!  
А... после ще говорим.
Май струва си? Нали?
Дори да кажа ти:   
Мрази  ме!  
Това са само думи...  
И ти, и аз...  
отдавна сме си... у  
"нас"!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разгаряй пожари, но не си играй много-много с огъня!
  • Поздрав с обич!
  • Мими, пак си уникална... Много ми хареса страстта в този стих... Стопли ме на бърза ръка!
  • "Дори да кажа ти:
    Мрази ме!
    Това са само думи"

    Така е Мариана...често казваме не това, което мислим...на хората, които обичаме!
    Поздравления от мен!
  • Сменят се посоките...вятърът е непредсказуем...всичко с времето си...до скоро...Париш!Усмивчица!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....