5 feb 2014, 20:18

Илюзии

571 0 4

май 2013 Румяна Славова 

 

Търсих теб

във всички срещнати

и милост нямаха сълзите! 

Създавах си илюзии 

и губих си посоките... 

Носих все черните си рокли - 

в сънища изгубих цветовете! 

И чаках ласки веч отминали... 

В спомени живеех часовете. 

Изгубена в "реалните" фантазии - 

назад часовника въртеше... 

Не виждах нови хоризонти! 

Усилвах си по теб тъгите. 

Живеех си в измислени животи, 

всичките със тебе! 

И днес оплетена във мисли, 

един въпрос силно ме разтресе - 

Ти дали си го заслужи...? 

И отговорът зная вече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че ме разбираш и оценяваш, Лори!Този стих е изживян до последната буквичка...Поздрав!
  • Изключително различно, изключително грабващо и определено истински запомнящо се!!!ИСТИНСКО ИЗКУСТВО!!!!Отвежда те в друга вселена!!БРАВО НА ТЕБ!!!Ти си страшен талант!!!
  • Радвам се,че ти е допаднало!Благодаря!
  • Много оригинално - замислено и осъществено. Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...