5 февр. 2014 г., 20:18

Илюзии

574 0 4

май 2013 Румяна Славова 

 

Търсих теб

във всички срещнати

и милост нямаха сълзите! 

Създавах си илюзии 

и губих си посоките... 

Носих все черните си рокли - 

в сънища изгубих цветовете! 

И чаках ласки веч отминали... 

В спомени живеех часовете. 

Изгубена в "реалните" фантазии - 

назад часовника въртеше... 

Не виждах нови хоризонти! 

Усилвах си по теб тъгите. 

Живеех си в измислени животи, 

всичките със тебе! 

И днес оплетена във мисли, 

един въпрос силно ме разтресе - 

Ти дали си го заслужи...? 

И отговорът зная вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се,че ме разбираш и оценяваш, Лори!Този стих е изживян до последната буквичка...Поздрав!
  • Изключително различно, изключително грабващо и определено истински запомнящо се!!!ИСТИНСКО ИЗКУСТВО!!!!Отвежда те в друга вселена!!БРАВО НА ТЕБ!!!Ти си страшен талант!!!
  • Радвам се,че ти е допаднало!Благодаря!
  • Много оригинално - замислено и осъществено. Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...