5 февр. 2014 г., 20:18

Илюзии

575 0 4

май 2013 Румяна Славова 

 

Търсих теб

във всички срещнати

и милост нямаха сълзите! 

Създавах си илюзии 

и губих си посоките... 

Носих все черните си рокли - 

в сънища изгубих цветовете! 

И чаках ласки веч отминали... 

В спомени живеех часовете. 

Изгубена в "реалните" фантазии - 

назад часовника въртеше... 

Не виждах нови хоризонти! 

Усилвах си по теб тъгите. 

Живеех си в измислени животи, 

всичките със тебе! 

И днес оплетена във мисли, 

един въпрос силно ме разтресе - 

Ти дали си го заслужи...? 

И отговорът зная вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се,че ме разбираш и оценяваш, Лори!Този стих е изживян до последната буквичка...Поздрав!
  • Изключително различно, изключително грабващо и определено истински запомнящо се!!!ИСТИНСКО ИЗКУСТВО!!!!Отвежда те в друга вселена!!БРАВО НА ТЕБ!!!Ти си страшен талант!!!
  • Радвам се,че ти е допаднало!Благодаря!
  • Много оригинално - замислено и осъществено. Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...