Има дни, в които не мога.
Нямам сили... Не ми е до тебе...
Има дни пропити от болка.
И изобщо... Светът ми е черен.
В тези дни се чувствам нищожна.
Необичана... Даже изчезвам.
И се гушвам в облак дъждовен,
да премина ужасната бездна...
И вали...Денонощно вали...
Ветровете объркват посоки...
Светът, който познавам дори,
ще се срути. Ей, Богу! На косъм! ...